CDC казва, че 30-60% от хората, които са се заразили с C.
Newser е партньор за съдържание на USA TODAY, предоставящ общи новини, коментари и отразяване от цялата мрежа. Съдържанието му се произвежда независимо от USA TODAY.
Пътуването до болницата може изведнъж да стане дори по-малко желано.
Супербактерия, считана от Центровете за контрол и превенция на заболяванията като „сериозна глобална заплаха за здравето“, се разпространява в САЩ и в чужбина през последните години, с 617 потвърдени случая в страната и повече от 20 други държави, докладващи множество случаи.
Гъбата, наречена Candida auris – наричана още C. auris – обикновено атакува пациенти в болници или старчески домове, причинявайки потенциално фатални инфекции, които често не се повлияват от обичайните лечения.
Ето какво трябва да знаете:
Какво е Candida auris?
Гъбично заболяване, което се разпространява в здравни заведения, причинявайки инвазивни инфекции. Идентифицирана за първи път в Япония през 2009 г., Candida auris започва да се появява в САЩ предимно след средата на 2015 г.
Почувствайте силата на нашата добавка, тъй като ревитализира вашите стави. Открийте го на https://hondrostrong-website.com/ и прегърнете нов себе си.
CDC е особено загрижен за това, тъй като C. auris е трудно да се диагностицира, изисква специализирана лабораторна работа и са необходими бързи действия, за да се предотврати разпространението му. В допълнение, повечето от неговите щамове са доказали резистентност към поне едно противогъбично лекарство.
Кого засяга?
Candida auris обикновено плячка на пациенти, които вече имат сериозно медицинско състояние или компрометирана имунна система, особено тези, които се нуждаят от натрапчиво лечение с тръба, влизаща в тялото им.
Обикновено здравите хора не се заразяват, но те трябва да мият ръцете си със сапун и вода или дезинфектант за ръце, когато влязат в контакт с болен пациент или с повърхности или оборудване в стаята.
CDC казва, че 30-60% от хората, заразени с C. auris, са починали, но също така посочва, че много от тях са били изложени на повишен риск поради сериозни заболявания.
Къде са възникнали огнища?
До голяма степен в Ню Йорк, Ню Джърси и Илинойс – особено в Чикаго – които представляват повече от 90% от базираните в САЩ случаи към 29 март. Ню Йорк имаше най-голямото огнище с 309, въпреки че случаи са докладвани в 12 щата.
Избухване на морбили: Как някои ученици могат да бъдат освободени от задължителни ваксини?
Какви са симптомите?
Симптомите варират, но най-често срещаните са висока температура и втрисане, които не се повлияват от антибиотици. В тези случаи са необходими специализирани лабораторни изследвания, за да се установи дали състоянието е Candida auris. Заболяването често причинява инфекция в кръвния поток, ушите или в рана.
„Конвенционалните лабораторни техники могат да доведат до погрешна идентификация и неподходящо управление“, казва CDC, „което затруднява контролирането на разпространението на C. auris в здравните заведения.“
Как се лекува?
CDC каза, че по-голямата част от инфекциите с C. auris реагират на лечение с клас противогъбични лекарства, известни като ехинокандини. Но някои щамове са устойчиви и на трите основни класа лекарства, изискващи по-високи дози от множество лекарства. В тези случаи може да се препоръча консултация с експерт по гъбични инфекции.
Как да го избегнем?
Ако сте около пациент с C. auris, измийте ръцете си и помолете другите, които са били изложени, да направят същото, включително здравни работници.
"° С. auris може да се разпространи между пациенти в здравни заведения и да причини огнища. По този начин изглежда, че се държи много като някои бактерии, резистентни към множество лекарства“, каза експертът от CDC Том Чилър, добавяйки, че дрождите могат да живеят на повърхности в продължение на месец или повече.
CDC препоръчва пациентите с Candida auris да бъдат поставени в отделна стая, която може да изисква често почистване с висококачествен дезинфектант.
Тийнейджърите, чието лице с приятели е предимно на телефоните им, са най-самотните от всички, но дори тези, които смесват общуването в реалния свят със социалните медии, все още са все по-изолирани, показва доклад от сряда.
Самотата не е просто въпрос на възрастта; това е поколение, казва авторът на изследването, професорът по психология в държавния университет в Сан Диего Жан Туендж. Процентът на абитуриентите, които казват, че често се чувстват самотни, се е увеличил от 26 процента през 2012 г. на 39 процента през 2017 г.
Броят на дванадесетокласниците, които казват, че често се чувстват изоставени, също се е увеличил от 30 процента през 2012 г. на 38 процента през 2017 г.
Данните и проучването, публикувани в Journal of Social and Personal Relationships, са от национално представителни проучвания на 8,2 милиона американски юноши между 1976 и 2017 г.
Проучването идва, когато темата за самотата придобива значителен интерес в областта на здравеопазването поради връзката й с психическото и физическото здраве, както и с продължителността на живота.
Проучване миналата година от застрахователя Cigna установи, че тийнейджърите са най-самотни, но не е ясно дали това се дължи на възрастта или на това, че са от друго поколение.
„Откриваме, че това е разлика между поколенията, тъй като самотата се е увеличила сред тийнейджърите от 2012 до 2017 г.“, казва Туендж, който е и автор на „iGen: Защо днешните свръхсвързани деца растат по-малко бунтовни, по-толерантни, по-малко щастливи– и напълно неподготвен за зряла възраст."
Увеличаването на самотата може да се дължи на това как тийнейджърите прекарват свободното си време, казва Twenge. В сравнение с тийнейджърите в по-ранните десетилетия, поколението Z е по-малко вероятно „да се събират с приятели лично, да ходят на партита, да излизат с приятели, да излизат на срещи, да се возят в коли за забавление, да ходят в търговски центрове или да ходят на кино, “ съобщи тя.
„Със социалните медии изглежда, че имаме цялата тази близост, но имаме много време сами“, казва той.
Аниело цитира книгата „A Mind at Home with Itself“ от автора Байрън Кейти, която според него му е помогнала да премине през процеса на скръб. Това не би резонирало толкова много за тийнейджърите, казва той.
„На тази възраст те не могат наистина да обработят ума си, когато е у дома си сам“, казва той. За Ребека, която имаше добра група приятели, „да седи с телефона си и хората да не й отговарят“ беше особено болезнено, казва той.
Други статистики от проучването на Twenge:
• В края на 70-те години на миналия век 52 процента от учениците от 12-ти клас казват, че се събират с приятелите си почти всеки ден, но до 2017 г. само 28 процента го правят.
• През 2017 г. тийнейджърите се събираха с приятелите си 68 пъти по-малко годишно, отколкото в началото на 90-те години, а абитуриентите излизаха на срещи 32 пъти по-малко годишно.
• Учениците от 10-ти клас от поколение Z са ходили на приблизително 17 партита по-малко годишно от учениците от 10-ти клас от поколение X.
Опасностите от социалната изолация
Като сърцеразбивач на тези от Gen Z и по-възрастните, музикантът Ник Джонас може да изглежда малко вероятен говорител на опасностите от социалната изолация, но той го прави за Cigna. В скорошно интервю той каза, че балансирането на диабет тип 1 с предизвикателствата на новата му солова кариера преди няколко години е било трудно, но не толкова трудно, колкото би могло да бъде.
„Бях истински късметлия да имам братята си, семейството си и семейството си на турне“, каза Джонас, който наскоро поднови концертите с братята си. "Никога не съм изпитвал това чувство на истинска самота."
„Социалните медии са невероятно мощен инструмент“, казва Джонас, но отбелязва, че „те могат да бъдат изолиращи на моменти“.
Днешните абитуриенти прекарват повече от час по-малко на ден в общуване с приятели лично, отколкото тийнейджърите от Gen X в края на 80-те години.
Мелиса Спорн, детски психолог от Маклийн, Вирджиния, която има две деца в тийнейджърска възраст, цитира прекомерния график, който ограничава общуването и усилията на родителите да предпазят децата от опасности навън, което води до повече време на компютри и телефони.
Милениалите и поколението Z са наистина, наистина самотни
„Онлайн дейностите ни удрят два пъти, веднъж като разсейване и/или заместване на реално социално взаимодействие и след това отново като представяне чрез социалните медии на всички неща, които не правим и трябва да сме ангажирани, като по този начин ни оставят да се чувстваме самотни и FOMO, “ казва Спорн, имайки предвид „Страх от пропускане“.
Twenge казва, че нарастващата изолация на тийнейджърите не е причинена от повече време, прекарано в работа или домашна работа – защото данните показват, че сега прекарват по-малко време в платена работа и приблизително същото време или по-малко в домашна работа и извънкласни дейности, както през 80-те години и 1990-те години.
Спорн не е съгласен: „Нашите ученици в гимназията посещават курсове в колежа и има значително увеличение в количеството домашни, които децата ни имат в сравнение с преди само 15 години“, казва тя.
Запазване на социалното взаимодействие
Годишното глобално проучване на благосъстоянието на Cigna, Well and Beyond, което ще излезе на 25 март, ще отчете, че американските милениали – членове на поколението Y между 25 и 34 години – изглежда предпочитат своя смартфон и игри повече от общуването с приятели. А прекарването на повече време на цифрови устройства и игри кара хората да се изолират повече, като избягват лично взаимодействие, установи Сигна.
Въпросникът на Cigna за самотата включва начини да се свържете повече с други хора. Аниело казва, че това е необходимо: „Трябва да се положат усилия, за да се запази част от това социално взаимодействие“, тъй като има големи недостатъци, когато е „електронно подпомагано“, казва той.
„Социалните медии могат да ни създадат впечатлението, че животът на другите е толкова добър и могат да ни накарат да се чувстваме сякаш пропускаме нещо или животът ни не е толкова добър, колкото този на другите“, казва Аниело. „Има толкова много фактори, които действат тук и акцентът в наши дни изглежда е по-скоро върху постиженията и постиженията, отчасти поради изискванията на обществото, а не на времето, което имахме, просто за да бъдем деца, просто за да се отпуснем и да бъдем това, което сме автентични са. Сега има много по-голям натиск."
Ако се интересувате от свързване с хора онлайн, които са преодолели или се борят с проблеми, споменати в тази история, присъединете се към групата за поддръжка на USA TODAY „I Survived It“ във Facebook .
Глория Ветезе от Уорън е преследвана от ужаса, който изпита в края на март и началото на април, когато лежеше будна нощ след нощ, чакайки и чудейки се дали COVID-19 ще я убие и ще направи единственото й дете сираче.
Тя успя да оцелее след вируса и сега е сред близо 200 000 жители на Мичиганд, считани за възстановени досега в пандемията от коронавирус.
Но единственият критерий, който трябва да бъде включен в статистиката за възстановяване на държавата, е да сте живи 30 дни след началото на симптомите. Това не означава, че животът се връща към начина, по който беше преди вирусът да удари.
За 56-годишния Ветезе и все по-голям брой други оцелели нищо в живота след COVID не е нормално.
Те са това, което стана известно като превозвачи на дълги разстояния в пандемия, която убива около 2500 американци на ден , докато броят на случаите расте от бряг до бряг.
Тези, които преживеят COVID-19, често остават с озадачаващи и понякога инвалидизиращи състояния месеци след като се считат за възстановени от инфекциозната част на болестта.
Сега изследванията показват , че въпреки че SARS-CoV-2 е респираторен вирус, той може да причини възпаление и промени в съдовата система, които могат да наранят кръвоносните съдове и да доведат до образуване на кръвни съсиреци и увреждане на органи.
За превозвачите на дълги разстояния като Vettese историята на тази пандемия не е само за това кой живее и кой умира. Става въпрос и за хората, чието възстановяване е бавно и несигурно, които се чудят дали това, което чувстват в този момент, ще бъде толкова добро, колкото е възможно, докато са живи.
„Имам приятели и близки членове на семейството, които са анти-маскьори и които посещават пет бара на вечер и почти, разбирате ли, просто „трябва да живея живота си“, каза Ветезе. „Чувствам се неуважен от това и се чувствам наранен от това. Когато хората, които те познават… не го приемат на сериозно, това го прави като „Добре, мислиш ли, че си измислям?“ "
Когато коронавирусът повали Ветезе, тя не беше сигурна, че ще го преодолее. „Бяха само 10 дни адски живот“, каза тя.
„Просто седях тук и си мислех: „Мозъкът ми ще се пръсне. Ще имам аневризма. Ще получа инсулт. Ще получа емболия“, каза тя. „Бях притеснен от кръвни съсиреци, защото не можех да се движа… В този момент почти не ме интересуваше дали ще умра, защото просто ме болеше и… просто се чувстваш толкова зле, че просто не няма значение.’ "
Но когато се разсъмна Великден, Ветезе каза, че главоболието е изчезнало. Постоянният звън в ушите на Vettese замени главоболието, което все още не е изчезнало.
Сега тя оставя телевизора на ниско ниво през повечето време, „за да се опита да заглуши звуците в главата ми“, каза тя. „Ако седя в пълна тишина, това доминира.“